Писането за интернет или web-райтинг е нещо различно от познатото в довиртуалната ера писане. Подчинява се на онлайн правила, за да допадне на уеб читателя.

Всеки писан текст зависи от начина на издаване и неговия формат и този формат налага свои специфични изисквания към автора. Така е с книгите, с медиите, с енциклопедиите, с всичко.

Така е и с интернет. При това форматите в него са повече от един в зависимост от устройството, на което възпроизвеждаме дадена публикация. Тя може да стои добре на компютърния монитор и да е непрегледна на екрана на смартфон, без това да е свързано с опцията за отзивчив дизайн.

Има си тънкости в писането за интернет

Без претенции за изчерпателност, ще се спра на някои от тях. Те могат да бъдат и повече, могат да бъдат подредени различно. Това не е толкова съществено.

Важното е, че всяка от тези тънкости за писането за интернет е в услуга на читателя.

Всяка от тях може да помогне на автора по-бързо да спечели уеб потребители, да задържи по-дълго тяхното внимание и да направи по-приятно преживяването им на страницата с публикацията.

Специалистите по контент маркетинг знаят, че от тези отношения с читателя могат да произтекат маркетингови ползи за уеб сайта и бизнеса, представян от него. Тоест, да настъпят подобрения в показатели като броя на посетителите, на отворените от тях страници, на тяхната ангажираност с предлагания контент, на действията, които ще предприемат. И така – докато се постигнат поставени маркетингови цели.

Затова маркетолозите не се съмняват, че за всеки бизнес и неговата работа в интернет е необходим този работещ „страхотен” контент. Остава да бъде сътворен. Тук могат  да настъпят разногласия.

Някои смятат, че създаването на контент е фасулска работа, липсва им само времето за писане, другото си го знаят. Представители на малкия и средния бизнес понякога са готови да отделят от ограничения си бюджет за SEO и даже за маркетинг, но не и за контент райтър и контент маркетинг.

Какво да говорим за разбирането колко специфичен е този контент и как се създава!

1. Ясна теза – кой какво защо къде кога и как

Когато говорим за web-райтинг, ясната теза е задължителна, за да привлечете „правилния” читател. Не някой блуждаещ в нета или попаднал случайно на сайта любител на уеб сърфинга, подлъган от атрактивно, но неуместно заглавие. Те бързо ще напуснат страницата.

Ще видят какво искате да им кажете само тези, които по най-бързия начин стигнат до мисълта на автора. Тя трябва да им стане ясна от първия миг и първите редове, за да решат дали четивото ги интересува.

Ако се замотаят в словесни алибализми или в увод, който няма връзка с тезата, ще си тръгнат в мига, в който установят, че написаното не им трябва.

Така е в интернет, там първото впечатление трае секунди и точно в тях се взема решението „а сега накъде”. В тези няколко секунди нямате право на игрички с читателя. Той трябва бързо да разбере за какво иде реч, иначе няма да си губи времето.

Заглавието, което да грабне читателя, колкото и важно да е то, все пак е следствие от тезата. То може наистина да е супер, но ако е встрани от идеята, не върши работа. Най-много да последва заблуден посетител, но не задълго.

Следователно, ако заложите ясна теза в самото начало на текста и ако я представите в интригуващо заглавие, имате голям шанс да попаднете на търсения читател.

За заглавията ще стане дума малко по-нататък. А сега ще продължа със следващата по важност тънкост.

2. Синтезиран изказ – максимум информация в минимум думи

Синтезираният изказ е едно съвсем индивидуално качество на различните автори. Някои го владеят, други – не. Някои го предпочитат, други – не.

То се състои в умението да се извлича същината от дадена тема или проблем, от анализа да се правят смислени обобщения. Да се предоставя на читателя повече информация в по-малко думи.

Синтезираният изказ, облечен в слово, е не по-малко задължителен за интернет. По същата причина, за която стана дума и в предишната точка – секундите, с които разполагате, за да убедите евентуалния бъдещ клиент първо да стане ваш читател.

Как да научите един автор, склонен към многословие, да се изразява кратко? Не знам, но не е невъзможно. Все пак може би е по-лесно да потърсите съзнателно контент райтър със синтезирана мисъл, ако ви трябва писането за интернет.

И до днес помня едно отдавнашно интервю с руски професор социолог. Говорехме за обществени явления и тенденции по света и у нас – в соцлагера тогава, за решаването или нерешаването на социални проблеми, актуални по онова време. Беше много интересен събеседник.

Записът обаче стана твърде дълъг за допустимия във вестник обем. Обикновено при свалянето на текста от диктофон вадех излишните неща, останалото падаше при редактиране.

Винаги беше така. Но не и този път.

Ако бутнех дори думичка, се губеше мисълта. С мъка съкратих после цели подтеми.

Знам, че не го умея особено, но още ми се иска мисълта ми да е така събрана в минимум думи.

3. Дълго срещу късо съдържание

Ако се придържаме към идеята за синтезирания изказ, ще предпочетем краткия текст. Кой обича многословието – да го баламосват надълго и нашироко! Обаче.

Главният „цербер” в интернет – Google, уважава по-задълбочените разработки, които изискват и по-голям обем. Те най-често излизат по-напред в SERP.

Затова и при оценка на постовете различните SEO приложения използват термина „тънко съдържание” (thin content) – в смисъл на недостатъчно. Съветват ви да го избягвате и ви препоръчват да добавяте контент към вашите страници.

Има различни изследвания за дължината на съдържанието в зависимост от тематичните области или социалните медии.

Идеалният туийт е дълъг 100 знака, а идеалният пост във Facebook е под 40 знака.

Това казва маркетинговият директор на Buffer Кевън Лий в своя блог пост „Идеалната дължина на всичко онлайн съгласно науката”.

Пак там ще видим, че тези мерки за перфектност изискват заглавието в Google+ да е до 60 знака или 6 думи, блогпостът да е 7 минути или 1600 думи. И така нататък с точни числа за темата на имейл, за ширината на параграф, за времетраенето на презентация...

Като оставим настрана аналитичните данни за дългия контент, бих разделила дължината на съдържанието от дължината на писането.

Сигурна съм, че „късото” писане – тоест писането за интернет, което е кратко, ясно и синтезирано, може да понесе голяма дължина, без да отегчи читателя.

Късото наистина може да бъде дълго. И това не е оксиморон.

Така стигаме до следващата тънкост.

4. Качеството – как се постига „страхотен” контент?

Ранд Фишкин, основал софтуерната компания Moz, а след нея и SparkToro, без да оспорва изследванията за дължината, разграничава „дългия” от „страхотния” контент (Great Content ≠ Long-Form Content).

Твърди, че страхотният контент не задължително е дълъг, че не дължината прави контента по-добър, следователно, не е нужно тя да бъде преследвана на всяка цена.

Няма как да не се съгласим с него. Вечният баланс „количество-качество”.

Количеството е ясно – брой думи, знаци, може да се измери. Но качеството? Какъв е стандартът за него в интернет?

Най-общо казано, всичко, което задържа вниманието на потребителя на една страница, е знак за нейното добро качество. То може да се измери със секундите и минутите за прочит.

Но не съвсем. Защото Google Analytics няма как да отчете точните минути, ако потребителят не смени страницата. Нито пък дали междувременно не е подремнал, вместо да чете.

Добре разказаната история се обобщава в понятието storytelling и е все по-търсена в интернет. Тук измерителят също ще е в минути.

Следващата възможност е да се засече какво човек прави на страницата – клика върху линк към друга страница, натиска бутона за абонамент, решава да пазарува. Данните за тези действия също говорят за качество.

Важното е страницата да бъде полезна на читателя било като търсена покупка, решаване на негов проблем или като интересно и увлекателно четиво.

Тогава това ще бъде страхотен, тоест качествен контент – с ползи за неговия потребител и постигнати цели за неговия създател.

С други думи, страхотният контент не се мери с изящна словесност.

Тя си остава запазена територия за литературата например. За него е важно да върши работа на своите потребители.

5. Заглавието – накъде без него

Заглавието на уеб публикацията (SEO title) като всяко заглавие си остава изключително важно, да не кажем най-важно. Сайтът PR Daily, пък и не само той, му придава 80 на сто от контент маркетинговия успех на съдържанието.

Колко точно са процентите, е без значение, няма кой да оспори тезата за решаващия импулс, който се съдържа в заглавието. Може би затова и за него са сътворени наистина тонове разработки, съвети и изследвания. Със сигурност ще се връщам към тази тема и в бъдеще.

Сега ще очертая само няколко щрихи.

Заглавието трябва да интригува, вълнува, привлича, грабва, спира дъха и каквото се сетите още в този дух. Ако едно заглавие не ви спечели от раз, няма как да видите какво се крие зад него.

Въпросът е как да се постигне цялото това вълнение?

Ето какви рецепти предписва сайтът Marina Barayeva в статията „6 прости формули да напишете закачливо заглавие за 2 минути”: включвайте цифри, атрактивно прилагателно, думи, призоваващи към действие.

Заглавията с числа подсказват, че следва списък с изброяване на полезни неща. Числата имат качеството на магнитчета за отварянето на страници.

Заглавията, съдържащи въпроса „как да”, имат образователен характер. Научаваш как нещо трябва да стане или как да направиш нещо. Тези „how-to” заглавия, както и другите – с наръчник за действие, също са сред най-търсените в интернет.

Отрицанието в заглавие – „избягвайте”, „недейте” това или онова, „еди-колко си грешки, които да не допускате” – привлича вниманието не по-малко от призива за действие, сочи Marina Barayeva.

И прилага комплект от най-атрактивни думи за всяка категория. Слагаш ги според формулата и се получава върховно заглавие!

Едва ли е точно така, но е любопитно да се опита.

Що за птица е читателят?

Гледайте на него като на див и при това мързелив звяр! Това предлага Хенека от сайта Enchanting Marketing (Очарователен маркетинг) в своите „9 прости съвета за писане на убедителен уеб контент”.

Призивът на Хенека на пръв поглед тегли една голяма черта на всички ценни мисли за web-райтинг, които се постарах да събера в 5-те точки на този блог пост. Но това е само на пръв поглед.

Иначе нейният подход „очарователно” обобщава казаното дотук.

Писането за интернет е съвсем различно от всяко друго писане!

То не е предназначено за някой внимателен читател, който ще проследи текста дума по дума, казва тя. Посетителят на сайта бърза час по-скоро да стигне до това, което търси. Както звярът бърза да надуши жертвата си.

Точно както мързеливата пантера гледа да грабне лесна плячка за вечеря, читателят в интернет не желае да хвърля време и усилия, за да проследи сложната словесност на автора.

Той само „сканира” написаното. Затова направете текста си лесен за четене, а най-напред сложете най-важната си информация, съветва Хенека.

И препоръчва на контент автора: „Бъди ясен. Бъди конкретен. Бъди твърд.”

Послепис

Интернет като всеобщата печатница от края на миналия и началото на настоящия век, в която желаещите да публикуват стават все повече, пише и налага свои правила.

Който не иска да ги знае, няма да им обърне внимание. Виждали сме текстове, проснати на цял екран, в които няма начало и край. Обикновено ги прескачаме и продължаваме нататък.

Още едно доказателство, че правилата за писането за интернет са в сила, даже ако не ги харесваме.

Този текст съдържа близо 2000 думи, 2158 по-точно. С намерението темата да бъде разработена по-задълбочено.

Разделен е на 9 части с 8 вътрешни заглавия и е подкрепен от 10 илюстрации. С идеята написаното да е прегледно и лесно за бърз прочит.

Заглавието е от 53 знака, тоест под максимума от 60 и съдържа цифра. Но не и прилагателно...

Спазени са и други SEO изисквания, но за тях – някой друг път в следващ блог пост.

Дали всичко това е било достатъчно, за да привлека вашето внимание? И само липсата на прилагателно ли ще е причината, ако това не се е случило?

Ако решите, че ви се пише по темата, тя остава отворена и за вас на Maya Content!